Благодарност

С тази песен ми звъни телефона от много отдавна.

Всеки един наш момент е пред Господа. Живеем ли, умираме ли, Господни сме, както е казал апостолът. Всеки един дъх ти е подарен. Бъди благодарен. Защото най-добрият начин да се премине през този живот е с/в благодарност.

Сега

Отдавна не съм писала тук. Реших, някак си, че нямам какво толкова да кажа. Пък и да кажа нещо, толкова ли да е важно за някой друг. И си замълчах. Мълчанието е злато, нали 🙂

Обаче все има нещо, което тлее в мен. На моменти гори. После пак се успокоява. Пак се разгори.

Тази година има 5 годишнини, които отбелязвам. Чествам. Скърбя. Благодарна съм.

Преди две години татко ни напусна. Почина. И, колкото и да не искаше или да не позволяваше да му се обръща внимание, той остави много дълбока следа. Продължавам да се оглеждам в него и това, което остави като наследство от спомени.

Тази година се навършиха десет години, откакто Дени беше излекувана от левкемия. И сме изключително благодарни за това, че точно ние сме родители на това прекрасно дете, което постоянно изпреварва времето си.

Тази година се навършиха и 17 години, откакто майка ми почина. Няма и ден, в който да не ми липсва и няма и ден, в който да не съм благодарна, че тя беше моята майка. Винаги там. Винаги усмихната. Дори и през сълзи. Дори и в болки. Винаги разбираща. Винаги прощаваща. Винаги душата на компанията. Топлота.

Тази година празнуваме и 16 години семейство с моето момче. Любов, подкрепа. Смях. Опора. Вярност. Винаги е бил тук и сега.

Тази година се навършиха и 30 години, откакто повярвах в Бог. И през всичките тези 30 години, каквото и да се е случвало, Той е бил верен да опази мен и всичко, което ми е подарил и с което ме е благословил. Благодарна съм за милостта Му всеки ден. Благодарна съм за това, че независимо от тежестта на деня, на месеците или годините, е показвал изходния път. Благодарна съм за радостта и веселието, което ми е подарил. И дори и да ми е тежко, аз знам – не съм сама.

Спокойна вечер.

Дария

Отишла съм до хладилника за малко. По моя си работа. Дария ме търси в другата стая:

– Emmaaaa, where are youuuu?

Еми, много ми е смешно. Майка ми и татко ми много щяха да ми се смеят.

Денят на бащата

Днес е денят на бащата. И не само моите деца имат най-прекрасния баща. Аз имам чудесен баща. Най ми липсва по празниците. Втора година липсва. Беше като вълшебник за децата. Отвсякъде вадеше подаръци. И шоколади. И лакомства. И подхвърляше шеги. И за Рождество. И за Нова година. И за неговия имен ден, защото “Дени е кръстена на мен, значи и тя има имен ден. Значи и Любо има празник.” Няма как да споря с тази логика, въпреки че хвърляше луди пари за подаръци. Децата винаги получаваха най-доброто. И по много.

Бил ми е подкрепа в много трудни моменти и съм се изненадвала от това. Но така правят татковците, нали…

Благодарна съм, че съм го имала!

Равносметка

И така, равносметката след две седмици карантина е:

1. Че всички сме здрави, благодарение на Божията милост. Благодарим на приятелите и семейството ни за това, че бяхме в мислите и молитвите им.

2. Децата ни не се разболяха, въпреки двойната атака, на която бяха подложени. Продължиха да учат, въпреки набезите на Дария, да носят отлични оценки, а, когато можехме вече да излизаме, Любо пожелаваше “Хубав ден!” на магазинерите, защото “обичал да кара хората да се чувстват добре”. Аз, като ви казвам, че най-добрите деца на нас са дадени…

3. Вече една седмица с Дария сме оцветени с фулмастер, който не иска да падне по никакъв начин. Нито с гореща вана, нито с нищо. Голям срам брах пред педиатърката в петък. Обяснявах се като третокласник – “аз, докато работех и тя зад гърба ми се нарисувала…”

Докато отивах към лекарката онзи ден, имах чувството, че всеки момент от някъде ще изкочи някое зомби. Виждах във всеки човек, с който се разминавам, потенциална опасност и се чувствах като герой от “Заразата”. Изключително неприятно е да се живее в страх, но, благодаря на Бог, че Той е над страха и уплахата. Вирусът е реален, но не непобедим. Пазете се, но не изпадайте в паника.

Бъдете здрави и благословени!

Татко и майка

Днес се навършва една година, откакто татко почина.

Мъчно ми е, че го няма, но никога няма да забравя какво ме накара да направя, след погребението на майка ми преди 16 години. Бяхме в ресторант, за да почетем паметта ѝ с приятели и роднини и той дойде при мен и каза: “Майка ти нямаше да иска да страдаме. Иди и кажи на хората да не страдат, защото тя обичаше да се смее и да радва.” И го направих. Минах през всеки един човек и го направих, защото майка ми наистина беше най-силният човек духом, който познавах и човек, който скриваше собствената си болка и разсмиваше хората срещу нея.

Днес, по същия начин, ще почета татко. Той не обичаше прожекторите да са насочени срещу него, но обичаше живота и го живееше добре според своите разбирания.

За това днес празнувам живота.

Oceans

Това е една от песните, които Дария слуша постоянно. И пее. Точно тази версия.

Текстът е прекрасен, но ето какво мен ме докосва от известно време в него:

Your grace abounds in deepest waters/ Твоята благодат обитава дълбоките води.

И, ако сега смятаме, че сме потънали в един или друг смисъл – емоционален, финансов, икономически, политически, духовен, колко повече благодатта на Бог обитава тук и Той очаква да се обърнем към Него.

You’ve never failed and You won’t start now / Никога не Си се провалял и няма да започнеш да се проваляш сега.

Това е могъществото на Бог. Това е верността Му. И тя е доказана във времето. Никога не се е провалял. Няма да започне да се проваля сега.

My soul will rest in Your embrace /Душата ми почива в Твоята прегръдка.

I am Yours and You are mine /Аз съм Твой и Ти Си мой.

Колкото и да е дълбока кризата, през която преминаваме кпак без значение от характера ѝ) душата ни, моята душа винаги намира утеха в Божията прегръдка. Всеки е усещал п намирал утеха в прегръдката на любим. А колко повече в Божията…

Rescue

Трябва да чуете Дарийчето как пее тази песен. Разтапя се цялата.

You are not hidden. / Не си скрит за Мен.

There’s never been a moment You were forgotten. / И никога не е имало и момент, в който да съм те забравил.

You are not hopeless. / Не си безнадежден за Мен.

Though you have been broken. Your innocence stolen / И, въпреки че си съкрушен и се чувстваш виновен,

I hear you whisper underneath your breath. / Аз чувам дъха ти…

I hear your SOS, your SOS. /Чувам твоя зов за помощ.

I will send out an army to find you. Аз ще изпратя армия, за да те намери

In the middle of the darkest night. It’s true, I will rescue you / и в най-тъмната нощ. Това е истината. Аз ще те спася!

I will never stop marching to reach you /И никога няма да спра да вървя, докато не те намеря.

In the middle of the hardest fight. / Дори и в най-тежката битка.

It’s true, I will rescue you / Това е истината. Аз ще те спася.

Как обичам тази песен! Самият Бог ще върви за мен, докато ме намери и извади и от най-голямата каша. Самият Творец на вселената ще влезе в битка с всичко и всеки, за да ме спаси и възстанови.

Невероятно…

Every little thing

Дария има няколко любими изпълнителя – Hillsong Young & Free, Lauren Daigle и Bethel.

Една от любимите й песни на Hillsong Y&F е “Every little thing”. В нея се казва, че моите мечти са по-малки в сравнение с мечтите, които Бог има за мен. Сега си представете най-смелите и най-любимите ви мечти. Онези, които преследвате със страст. Онези, с които заспивате, които ви събуждат през нощта и мечтаете за тяхното изпълнение. Онези, които ви правят по-изобретателни и от Леонардо да Винчи. Онези, които разтапят сърцето ви … И знаете, че, за да ги сбъднете, ще са ви необходими години, може би ресурси, които нямате, хора, които да присъстват, събития, които да се случат. И всичко това, цялата тази красота, която ви извисява, е една мъничка прашинка в сравнение с мечтите, които Бог има за вас. Мечтите, които Той мечтае за вас. Мечтите, които иска да сбъднете заедно. Ето, това е Богът, в Когото вярвам.