Дария има няколко любими изпълнителя – Hillsong Young & Free, Lauren Daigle и Bethel.
Една от любимите й песни на Hillsong Y&F е “Every little thing”. В нея се казва, че моите мечти са по-малки в сравнение с мечтите, които Бог има за мен. Сега си представете най-смелите и най-любимите ви мечти. Онези, които преследвате със страст. Онези, с които заспивате, които ви събуждат през нощта и мечтаете за тяхното изпълнение. Онези, които ви правят по-изобретателни и от Леонардо да Винчи. Онези, които разтапят сърцето ви … И знаете, че, за да ги сбъднете, ще са ви необходими години, може би ресурси, които нямате, хора, които да присъстват, събития, които да се случат. И всичко това, цялата тази красота, която ви извисява, е една мъничка прашинка в сравнение с мечтите, които Бог има за вас. Мечтите, които Той мечтае за вас. Мечтите, които иска да сбъднете заедно. Ето, това е Богът, в Когото вярвам.
За едно нещо не мога да се съглася с ген. Мутафчийски. “Не е време за празнуване”, казва той. Напротив. Точно сега е времето за празнуване. Точно сега е повече от всякога времето за празнуване възкресението на Христос. Точно сега е времето да се смири човешката душа и да погледне към, прикования на кръста, Исус. Към Този, който не пожали Себе Си, за да можем сега безгрижно да си стоим по домовете и да се наслаждаваме на присъствието на любимите си, като сме в постоянна онлайн връзка с приятелите и родителите си(или поне тези, които ги имат… другите се радваме, че са на по-доброто място). Точно сега е времето, когато празникът не бива да бъде пренебрегван заради забързано ежедневие и егоистични желания. Сега. Всеки ден. Живеем живот, който ни е подарен. Всеки един дъх ни е подарен. И аз няма да се скрия и да не празнувам. Ще спазвам наредбите, но няма да спра да празнувам живота, който струваше кръвта на Христос.
Разбирам идеално какво има предвид генералът, но трябва ясно да се каже – Сега е време за празник. Без значение дали е вирус, дали е грип, дали е чума. Всяка една човешка душа има нужда от своята вяра и своята надежда и тя може да бъде намерена само в живия и добър Бог.
Няма, повтарям няма по-благодарно сърце от това на майка, която току-що е приспала двегодишното си дете. И, ако си мислите, че преувеличавам, значи не сте майка на двегодишно.
Следват кратки инструкции как да приспите току-що отбитото си дете, което рязко намразва момента на приспиване и ви докарва до тиха и кротка истерия. Не можете да си позволите истинска, разгърната по мащаби и децибели истерия, защото тодлърчето се разстройва от искрения ви гняв, предизвикан от физическа и психическа умора. Не, извънредното положение няма общо.
Първото, което ви трябва, разбира се, е тодлър. Двегодишно е добър избор. Няма значение от пола. Аз си взех момиче. Трябва да е отбито току-що. Седмица, седмица и малко. Иначе няма никакъв смисъл от подобни инструкции.
Вече сте научили от опит, че приспиването е придружено от писъци, които докарват социалните пред дома ви заедно с полицията, която със светнати фарове на колите си ви призовават да спрете да дерете милото дете на живо и прибягвате до по-щадящи психиката методи. Като не иска да спи, ми нема спи. Гърч, докато само не припадне от умора. Друг е въпросът, че до този момент вие четири пъти ще сте припаднали, защото ще сте сервирали поне два пъти ядене на останалите членове от семейството. Измили сте няколко пъти чиниите. Следили сте изкъсо обучителния процес на по-големите деца, правили сте снимки за презентацията на сина ви, направили сте презентацията, отговорили сте на петстотин двайсе и три въпроса. Част от тях, свързани с електронното обучение, част от тях с нещо друго. Например: “може ли да се боядисам? Половината ми коса ще е лилава, другата – не.”, “Днес ще дават Карибски пирати. Ще го гледаме, нали?” “Огладнях. Какво ще ядем?”, “Този текст художествен, научен или медиен е?”, “Може ли да се боядисам?” “Имаме ли фолио? Ще си правя експеримент с ютията?” НЕЗАБОГАНЕМОЖЕДАСИПРАВИШЕКСПЕРИМЕНТСЮТИЯТАКЪЩАТАЕДЪРВЕНА!
И така, след дванайсе часа будуване, тичане, викане, мучане, хапване, колкото да не умре от глад, танцуване и пеене, тодлърът е готов да бъде приспан, въпреки че твърдо отрича това. Въпреки това ви води в приготвената, притъмнена стая.
Гушвате малкото шефче. Заемате следната поза. Запомнете! Тя е единствената, чрез която можете да успокоите детенцето. Свивате коленете на 20 градуса, кръста на 45 градуса назад, главата на 86 градуса вляво и слагате бебешора да се гушне във вас.
Приспивната песничка, разбира се, е много важна и тя е песничката на английската азбука, изпята от Елмо и Индия от Улица “Сезам”. Разправят, че котките били течни, защото заемали всякакви пози. Значи, не сте виждали майка, която току-що е приспала детето си, докато е танцувална с него. След това е легнала с детето върху себе си. То услужливо ѝ е легнало върху гръкляна, половината бял дроб и лява ръка. Е, какво, пък, толкова, майката ще издържи няколко минути, без да диша, докато тодлърът се унесе още по-дълбоко. След това майката се вгражда в матрака и с въртеливи, плавни и тихи движения се измъква от бебешора.
Та Дааа. Можете да се поздравите, но само на ум, за да не събудите малкото мече и всичко да започне отначало.
Купува ми днес моето момче Нутела като подарък за празника. Аз много се развълнувах, защото му бях забранила да ми купува тая благиня и не я бях опитвала много отдавна. Трябваше да го уважа. Опитвам веднъж и той веднага:”Още ли е така вкусна?” “Е, отговарям аз, генерал Мутафчуйски казва по две проби да се правят, за да се потвърди нещо.” Еми, три пъти я опитах. Все така вкусна е.
Днес е Благовещение. Денят, в който архангел Гавраил е съобщил на Мария, че Бог има за нея много важна задача – да износи и отгледа така мечтания и чакан Спасител.
За да изпълни тази задача, Мария трябваше да изтърпи много неща и тя го разбра веднага. Първо трябваше да изтърпи неразбирането на годеникът ѝ, че му е била вярна и въпреки това е бременна. Да изтърпи целия път до Витлеем в деветия месец, когато коремът толкова е наедрял, че се движи три минути преди жената, всяко движение причинява известен дискомфорт и болка, а, ако е и като мен да има гадене през ЦЯЛАТА бременност, това пътуване е изключително приключение. Трябваше да изтърпи раждане в обор, когато се предполага, че всичко трябва да е стерилно чисто. Да не говорим за това как се отглежда Божия син. Как се обучава такова дете? Как се възпитава? Ами, после хем слава, хем позор. И накрая да видиш жестокия побой върху първородния ти син и още по-жестоката смърт. Въпреки всичко това, Мария се съгласи, без да възроптае и каза: “Ето господнята слугиня е пред тебе. Нека ми бъде според твоите думи.”
Нямаше “ама, защо аааз, защо сега, не можеше ли първо да се оженя, не трябваше ли някоя друга да избереш, аз какво разбирам от гледане на дете, какво ми причиняваш сега…” и т.н., и т.н.
Възхищава ме такова смирение. Да познаеш кога си посетен и да се покориш. И, тъй като, живеем във времена, в които е необходимо същото смирение, намирам Мария за много добър пример.
Намирам царица Естир за много добър пример за смирение. Тя можеше спокойно да каже – “Какво ме интересува народа. Аз съм царица. Мрете.” Не само, че не го каза, но пости и се моли три дена преди да влезе при царя и да му разкаже за целия коварен план на Аман.
А Сара? Тя можеше много лесно да се възгордее и да каже – “Аз съм кралицата на света! От мене тръгва всичко.” Но не го направи.
Да, знам, че не последните две не са “християнски”, но са жени, вярвали в този Христос.
Има много примери в християнската история за жени, свидетелствали за вярата си. Но ги има и днес. Всяка една от вас, дами.
За това, в духа на обхваналата ни интернет истерия по предизвикателства, искам да ви насърча и предизвикам – носете гордо името Христос. Показвайте Го. Говорете Го. Говорете добротата и нежността, които Христос и името Му носят. Говорете и носете надеждата, която сте приели от Него всеки ден и особено сега, когато светът е поставен на колене и има нужда да чуе и усети милостта, която добрия Бог има за него.
Всъщност, ти вече не си бебе, а едно двегодишно торнадо, което няма спирка. Преди три дни рязко отказа следобния сън и от тогава денят няма край. Ти не се спираш за секунда.
Гледаш Mother goose club, Cocomelon и вече пееш на английски, броиш на английски, казваш цветовете на английски, танцуваш на английски, караш ми се на английски и ми ръкомахаш с пръстче на английски.
Обичаш да пееш. За тебе няма тайни в хвалението. Хвалиш смело и издигаш ръчички.
Молиш се. Много, много си смешна (сладко-смешна)
Обичаш да се гушкаш.
edf
Напоследък си мислиш, че можеш да живееш, без да ядеш много. Само на шоколад не става. Едно от любимите ти изречения е: “Оче чоколааад.”
Нямам снимка с шоколад, за това слагам снимка с кюфтета. И на тях не им прощаваш.
Ти си едно прекрасно мече, което дава любов и предизвиква любов.
Дени и Любо ги командориш, както ти падне, но много ги обичаш.
Мисля си днес какво ѝ беше толкова на зимата, като си почина няколко дни? Толкова хубаво ни беше – слънчице, верно с вятър, ама слънчице, полутопличко, люлки, пързалки…
Разбира се, веднага скочиха защитниците на зимата – нямало било зима в Пловдив. Много важно. Единият се покатерил на върха на света, където студ и сняг е сковал въздуха, другият живее в подножието на страната на вечната зима(Канада), а третият намира удоволствие в мрака и студа на Скандинавието.
Важното е, обаче, че топлолюбивите сме повече.
Та, защо мрънкам. Защото ни омръзна студеното. Дария за първи път поиска да я водя на люлките и аз като скучна лелка казах: “ми, не може, мокри са”. За да измия имиджа на скучна лелка от съзнанието си, се опитах да го заменя с готина майка, като аз станах люлка. Люлях детенцето, въртях го и много ни хареса. И на паласките ми много им хареса. (ако беше пролет, щях да кажа “пролетни рулца” вместо паласки, ама на!) Обаче се изморих. И започнах да работя за бедър. Работих десет полуклека с десеткилограмова тежест, известна в този текст като “детето” и пак се изморих. Тя не се измори. Освен да се киска.
Следващото юначество, което Дария сътвори, беше, да измъкне почти всички лъжички и вилички и да започне да ги подхвърля във въздуха с отривисти движения. Няма кой знае каква драма от това освен ужасния шум, който се вдигаше в момент, в който и татко ѝ, и сестра ѝ спяха изморени. Той от тежката седмица до момента, а тя – от опита ѝ да си счупи главата с коляно. Не ѝ се е получило. Само сега има едно отворено око и едно затворено от отока. Също, както преди години, когато се беше опитвала да усети какво е да летиш, като тичаше със затворени очи. За зла беда, пързалката, в която се блъсна, не беше разбрала за опитите ѝ и не се беше отместила и отново имах Едноокия Джо вкъщи.
Днес е един от онези дни, в които бебето ти решава, че всяко твое движение ти е грешно. Всяко. И не е доволно от поведението ти. И го изразява бурно и с всичка сила директно в лявото ти ухо.
Но, за това, пък, иска да танцуваш. Да. И ти танцуваш с бебето на бързо африканско детско хваление. Чудесна тренировка за душата и тялото.
Танцувахме също и на Toby Mac. В една от неговите песни се казва, че вижда Бог и Неговата любов и красота във всичко. От красивото звездно нощно небе до бабата, с която се разминава на улицата. От блясъка в очите на любимите ти до танцуващите млади хора на улицата.
И е така. Ако отворим очите си, ще видим красотата на цялото творение. От красиво падащите снежинки, до малкото пръстче, което ми прави “боц” на носа или се опитва да ми бръкне в окото, докато сладко се киска.
Денят е едва по средата и знам, че бебето още ми бърка в очите или ще се опита да ми махне херпеса от устата, или ще заповядва авторитетно на брат си и сестра си да не ѝ висят на главата, като размахва пръстче и вика: “Таммм!”, но мога да видя Божията любов във всичко това.
