Отишла съм до хладилника за малко. По моя си работа. Дария ме търси в другата стая:

– Emmaaaa, where are youuuu?

Еми, много ми е смешно. Майка ми и татко ми много щяха да ми се смеят.

Днес е денят на бащата. И не само моите деца имат най-прекрасния баща. Аз имам чудесен баща. Най ми липсва по празниците. Втора година липсва. Беше като вълшебник за децата. Отвсякъде вадеше подаръци. И шоколади. И лакомства. И подхвърляше шеги. И за Рождество. И за Нова година. И за неговия имен ден, защото “Дени е кръстена на мен, значи и тя има имен ден. Значи и Любо има празник.” Няма как да споря с тази логика, въпреки че хвърляше луди пари за подаръци. Децата винаги получаваха най-доброто. И по много.

Бил ми е подкрепа в много трудни моменти и съм се изненадвала от това. Но така правят татковците, нали…

Благодарна съм, че съм го имала!

И така, равносметката след две седмици карантина е:

1. Че всички сме здрави, благодарение на Божията милост. Благодарим на приятелите и семейството ни за това, че бяхме в мислите и молитвите им.

2. Децата ни не се разболяха, въпреки двойната атака, на която бяха подложени. Продължиха да учат, въпреки набезите на Дария, да носят отлични оценки, а, когато можехме вече да излизаме, Любо пожелаваше “Хубав ден!” на магазинерите, защото “обичал да кара хората да се чувстват добре”. Аз, като ви казвам, че най-добрите деца на нас са дадени…

3. Вече една седмица с Дария сме оцветени с фулмастер, който не иска да падне по никакъв начин. Нито с гореща вана, нито с нищо. Голям срам брах пред педиатърката в петък. Обяснявах се като третокласник – “аз, докато работех и тя зад гърба ми се нарисувала…”

Докато отивах към лекарката онзи ден, имах чувството, че всеки момент от някъде ще изкочи някое зомби. Виждах във всеки човек, с който се разминавам, потенциална опасност и се чувствах като герой от “Заразата”. Изключително неприятно е да се живее в страх, но, благодаря на Бог, че Той е над страха и уплахата. Вирусът е реален, но не непобедим. Пазете се, но не изпадайте в паника.

Бъдете здрави и благословени!

Днес се навършва една година, откакто татко почина.

Мъчно ми е, че го няма, но никога няма да забравя какво ме накара да направя, след погребението на майка ми преди 16 години. Бяхме в ресторант, за да почетем паметта ѝ с приятели и роднини и той дойде при мен и каза: “Майка ти нямаше да иска да страдаме. Иди и кажи на хората да не страдат, защото тя обичаше да се смее и да радва.” И го направих. Минах през всеки един човек и го направих, защото майка ми наистина беше най-силният човек духом, който познавах и човек, който скриваше собствената си болка и разсмиваше хората срещу нея.

Днес, по същия начин, ще почета татко. Той не обичаше прожекторите да са насочени срещу него, но обичаше живота и го живееше добре според своите разбирания.

За това днес празнувам живота.

Небето плаче с моите сълзи

По изгубени любими

Празнота.

*на майка и татко

Това е една от песните, които Дария слуша постоянно. И пее. Точно тази версия.

Текстът е прекрасен, но ето какво мен ме докосва от известно време в него:

Your grace abounds in deepest waters/ Твоята благодат обитава дълбоките води.

И, ако сега смятаме, че сме потънали в един или друг смисъл – емоционален, финансов, икономически, политически, духовен, колко повече благодатта на Бог обитава тук и Той очаква да се обърнем към Него.

You’ve never failed and You won’t start now / Никога не Си се провалял и няма да започнеш да се проваляш сега.

Това е могъществото на Бог. Това е верността Му. И тя е доказана във времето. Никога не се е провалял. Няма да започне да се проваля сега.

My soul will rest in Your embrace /Душата ми почива в Твоята прегръдка.

I am Yours and You are mine /Аз съм Твой и Ти Си мой.

Колкото и да е дълбока кризата, през която преминаваме кпак без значение от характера ѝ) душата ни, моята душа винаги намира утеха в Божията прегръдка. Всеки е усещал п намирал утеха в прегръдката на любим. А колко повече в Божията…

Трябва да чуете Дарийчето как пее тази песен. Разтапя се цялата.

You are not hidden. / Не си скрит за Мен.

There’s never been a moment You were forgotten. / И никога не е имало и момент, в който да съм те забравил.

You are not hopeless. / Не си безнадежден за Мен.

Though you have been broken. Your innocence stolen / И, въпреки че си съкрушен и се чувстваш виновен,

I hear you whisper underneath your breath. / Аз чувам дъха ти…

I hear your SOS, your SOS. /Чувам твоя зов за помощ.

I will send out an army to find you. Аз ще изпратя армия, за да те намери

In the middle of the darkest night. It’s true, I will rescue you / и в най-тъмната нощ. Това е истината. Аз ще те спася!

I will never stop marching to reach you /И никога няма да спра да вървя, докато не те намеря.

In the middle of the hardest fight. / Дори и в най-тежката битка.

It’s true, I will rescue you / Това е истината. Аз ще те спася.

Как обичам тази песен! Самият Бог ще върви за мен, докато ме намери и извади и от най-голямата каша. Самият Творец на вселената ще влезе в битка с всичко и всеки, за да ме спаси и възстанови.

Невероятно…

Дария има няколко любими изпълнителя – Hillsong Young & Free, Lauren Daigle и Bethel.

Една от любимите й песни на Hillsong Y&F е “Every little thing”. В нея се казва, че моите мечти са по-малки в сравнение с мечтите, които Бог има за мен. Сега си представете най-смелите и най-любимите ви мечти. Онези, които преследвате със страст. Онези, с които заспивате, които ви събуждат през нощта и мечтаете за тяхното изпълнение. Онези, които ви правят по-изобретателни и от Леонардо да Винчи. Онези, които разтапят сърцето ви … И знаете, че, за да ги сбъднете, ще са ви необходими години, може би ресурси, които нямате, хора, които да присъстват, събития, които да се случат. И всичко това, цялата тази красота, която ви извисява, е една мъничка прашинка в сравнение с мечтите, които Бог има за вас. Мечтите, които Той мечтае за вас. Мечтите, които иска да сбъднете заедно. Ето, това е Богът, в Когото вярвам.

За едно нещо не мога да се съглася с ген. Мутафчийски. “Не е време за празнуване”, казва той. Напротив. Точно сега е времето за празнуване. Точно сега е повече от всякога времето за празнуване възкресението на Христос. Точно сега е времето да се смири човешката душа и да погледне към, прикования на кръста, Исус. Към Този, който не пожали Себе Си, за да можем сега безгрижно да си стоим по домовете и да се наслаждаваме на присъствието на любимите си, като сме в постоянна онлайн връзка с приятелите и родителите си(или поне тези, които ги имат… другите се радваме, че са на по-доброто място). Точно сега е времето, когато празникът не бива да бъде пренебрегван заради забързано ежедневие и егоистични желания. Сега. Всеки ден. Живеем живот, който ни е подарен. Всеки един дъх ни е подарен. И аз няма да се скрия и да не празнувам. Ще спазвам наредбите, но няма да спра да празнувам живота, който струваше кръвта на Христос.

Разбирам идеално какво има предвид генералът, но трябва ясно да се каже – Сега е време за празник. Без значение дали е вирус, дали е грип, дали е чума. Всяка една човешка душа има нужда от своята вяра и своята надежда и тя може да бъде намерена само в живия и добър Бог.

Няма, повтарям няма по-благодарно сърце от това на майка, която току-що е приспала двегодишното си дете. И, ако си мислите, че преувеличавам, значи не сте майка на двегодишно.

Следват кратки инструкции как да приспите току-що отбитото си дете, което рязко намразва момента на приспиване и ви докарва до тиха и кротка истерия. Не можете да си позволите истинска, разгърната по мащаби и децибели истерия, защото тодлърчето се разстройва от искрения ви гняв, предизвикан от физическа и психическа умора. Не, извънредното положение няма общо.

1. Първото, което ви трябва, разбира се, е тодлър. Двегодишно е добър избор. Няма значение от пола. Аз си взех момиче. Трябва да е отбито току-що. Седмица, седмица и малко. Иначе няма никакъв смисъл от подобни инструкции.
2. Вече сте научили от опит, че приспиването е придружено от писъци, които докарват социалните пред дома ви заедно с полицията, която със светнати фарове на колите си ви призовават да спрете да дерете милото дете на живо и прибягвате до по-щадящи психиката методи. Като не иска да спи, ми нема спи. Гърч, докато само не припадне от умора. Друг е въпросът, че до този момент вие четири пъти ще сте припаднали, защото ще сте сервирали поне два пъти ядене на останалите членове от семейството. Измили сте няколко пъти чиниите. Следили сте изкъсо обучителния процес на по-големите деца, правили сте снимки за презентацията на сина ви, направили сте презентацията, отговорили сте на петстотин двайсе и три въпроса. Част от тях, свързани с електронното обучение, част от тях с нещо друго. Например: “може ли да се боядисам? Половината ми коса ще е лилава, другата – не.”, “Днес ще дават Карибски пирати. Ще го гледаме, нали?” “Огладнях. Какво ще ядем?”, “Този текст художествен, научен или медиен е?”, “Може ли да се боядисам?” “Имаме ли фолио? Ще си правя експеримент с ютията?” НЕЗАБОГАНЕМОЖЕДАСИПРАВИШЕКСПЕРИМЕНТСЮТИЯТАКЪЩАТАЕДЪРВЕНА!
3. И така, след дванайсе часа будуване, тичане, викане, мучане, хапване, колкото да не умре от глад, танцуване и пеене, тодлърът е готов да бъде приспан, въпреки че твърдо отрича това. Въпреки това ви води в приготвената, притъмнена стая.
4. Гушвате малкото шефче. Заемате следната поза. Запомнете! Тя е единствената, чрез която можете да успокоите детенцето. Свивате коленете на 20 градуса, кръста на 45 градуса назад, главата на 86 градуса вляво и слагате бебешора да се гушне във вас.
5. Приспивната песничка, разбира се, е много важна и тя е песничката на английската азбука, изпята от Елмо и Индия от Улица “Сезам”. Разправят, че котките били течни, защото заемали всякакви пози. Значи, не сте виждали майка, която току-що е приспала детето си, докато е танцувална с него. След това е легнала с детето върху себе си. То услужливо ѝ е легнало върху гръкляна, половината бял дроб и лява ръка. Е, какво, пък, толкова, майката ще издържи няколко минути, без да диша, докато тодлърът се унесе още по-дълбоко. След това майката се вгражда в матрака и с въртеливи, плавни и тихи движения се измъква от бебешора.
6. Та Дааа. Можете да се поздравите, но само на ум, за да не събудите малкото мече и всичко да започне отначало.
7. Честито! Останалата част от нощта е ваша!