Дария вече познава Брандън Лейк и в други песни. Не само в “Gratitude” на Chosen.

Ето, част от един разговорите ни днес:

– Мамо, това Б’андън Йейк ли е? – чувайки нова за нея негова песен.

– Мхмм… – доволно ми е. Момиченцето ми разпознава качествена музика. – Харесва ли ти?

– Дааа. – усмихнато отговаря тя.

– Много хубаво пее, нали? – искам да се уверя, че ме разбира.

– Да! . – звънна малкото гласче. От тригодишните няма да чуете лъжа. Те са истински и открити.

Когато веднъж си живял в приказка, макар и за малко, как се връщаш в реалния свят?

Какво е реалният свят?

А приказка?

Ами, ако приказката е реалният свят?

Много, много обичам “Нарния”. Страхотен преобраз на света, в който живеем и животът, който ни очаква.

Днес слушах едно изпълнение на Искрен Тончев Искрата на пиано в дома на родителите му. Много нежно и дълбоко изпълнение. Звучеше минорно, но в никакъв случай тъжно и се замислих. Музиката, която аз слушам, често е в тази тоналност, и въпреки че някои я наричат “сълзлива” или “да си режеш вените”, всъщност, носи толкова радост и надежда, и спокойствие.

Същото беше и с това изпълнение. Все едно си в приказка. В някаква дълбока гора, в която не те е страх да ходиш. Усещаш хладината ѝ, но се чувстваш защитен от проникващите през клоните лъчи на слънцето. А хладината ѝ не е толкова хладина, колкото свежест. Тъмнозелените отблясъци от дърветата внасяха уют, а падналите и пожълтели листа носеха топлина.

И усещаш, знаеш, че не си изгубен, а намерен. И вървиш към сърцевината на това вълшебство. И забързваш своя ход, за да стигнеш по-скоро там. Излизаш от гората и се озоваваш пред най-кристалното езеро евър, над което се извисява величествена планина, която те примамва да я изкачиш, за да видиш света от високо и да се почувстваш цар на света.

Но няма нужда. Ти вече си стигнал крайната си точка и си там, където винаги си искал.

При Трона.

От около година и половина или повече музиката, която слушам, е предимно на Maverick City, Upperroom, Dante Bowel, Brandon Lake,Chandler Moore. Невероятни гласове. Топли. Нежни. Силни.

Но повече ми харесват текстовете. Дълбоки. Искрени. Истински.

Отскоро тази песен е в мен постоянно. Слушам я, докато заспивам. Слушам я, докато работя. Постоянно.

Музиката отмива всяка умора. Прегръща те и оставя надалече всичко. И се потапяш в нея и усещането и копнежа, които носи.

След колко обаждания от страна на съпруга ви, докато готвите, го предупреждавате, че ще пострада?

Сега. Знам, че ще кажете “ма, остави го да си готви сам”

То лошо няма, но:

Първо: трябва да ядем днес.

Второ: трябва всички да ядем.

Защото той е маниак на тема домати и кромид. И крем карамел да тръгнеш да правиш, той ще поиска да сложи поне една глава кромид и как така ядене без домати?

Та… след кое обаждане хвърляте ножа?

Това е песента, с която се събудих вчера. Която беше в мен цял ден. С която заспах.

Всичко, което искам, е просто да стоя и да се покланям.

Dearest father. Closest friend. Most beautiful. I’m so in live with You. One thing I desire – just to dwell here forever.

Това е. Нищо друго не искам.

Понякога не Му го показваме. Правим глупости. И, когато се осъзнаем, виждаме в цялата си същност, красотата и нежността на присъствието Му.

И няма думи, които да изразят чувствата, които те обземат, за да изразиш благодарността си, любовта си, признателността си. Просто стоиш в поклонение.

I’m so in love with You. You’re beautiful. I fix my eyes on You. You’re beautiful. So beautiful

With just one look everything changes. Ivm captivated. I’ll never be the same. With just one look…

Няма значение къде се намираш – горе, долу в калта, покланяй се.

Това е Дария. И е на три и половина. Тя иска да е супергерой. До тук добре. Има си пелерина на супергерой с глава на куче. Има си физиономия на супергерой. Така смята, че трябва да изглежда.

Но защо иска да лети? Разсърди се на брат си, че ѝ казва, че не може да лети. Доводът: “Ние, хората, не можем да летим. Само птиците могат.” само я разсърди още повече.

Трябваше да кръжа из къщата, размахвайки ръце, за да ѝ докажа, че хората не летят. Не беше удовлетворена от опитите ми да я убедя. Само се кискаше.

Дария (и ние) пожелаваме спокойна, здрава и благословена нова година.

Пожелавам ви да не се чувствате излъгани като мен в момента. Мислех си, че ям салата с червени чушки, а в устата ми домат. Скандално!

Освен това ви пожелавам да чувате смеха на любимите си така, както аз чувам смеха на Дария, която се бори с брат си в момента.

Пожелавам ви да прощавате бързо. Като децата. И да сте готови да сте искрени и истински. Като децата.

Да сте (сладко) уморени от изпълнение на мечтите на семейството ви.

И винаги, след тежкия ден, да потъвате в уюта на любовта на любимите ви.

… изведнъж рязко ми залипсва ароматът на люляк … и на свежест … и на пролет … и на вечност …

… липсва ми да гледам небето Ти и да разглеждам звездите Ти … липсва ми да усещам аромата Ти, докато се загръщам с топлата си жилетка и потръпвам от прокрадналия се хладен ветрец …

… липсва ми да слушам шума на вълните Ти … да наблюдавам как изящно водата докосва пясъка и нежно се отдръпва … да усещам мириса на морето Ти … пясъка Ти между пръстите на краката ми … и се сещам за обещанието Ти към Авраам … към Давид … за невероятната Ти милост и верност …

… липсва ми да видя как истинското зелено на току-що порасналата трева страхотно много си отива на чистото небе … или на онова, тъмносиньото, намусеното … обичам Твоите комбинации …

… благодарна съм, че Те има … че Те имам …

Имало ли е момент от живота ви, в който да се изложите много яко и да се чувствате брутално тъпо? Разбира се, че е имало. Всички сме хора и правим страшни глупости. Къде от умора, къде от незнание, къде от чиста и откровена глупост. Обаче, по-важното е как стоите, докато сте долу, и как се държите, докато ставате. Благост и милост ли оставяте след себе си или злоба и непростителност?

Докато лекувате душата си, ви предлагам един много елегантен прочит на тази песен – Graves into gardens.

Само Един може да превърне тъжния гаден гроб в красива ароматна градина.

Само Един може да превърне плача в радост.

Само пред Един мога да покажа слобостта си, без да усещам, че се излагам брутално.

Само Един може да премахне срама и вината.

Само Един може да излекува душата ти.

Само един може да вижда слабостите и провалите ти и въпреки тях да те нарича Свой приятел.

Няма, няма, няма начин, място и обстоятелство, в които твоят и моят провал да са по-големи от Божията милост и доброта.

Дори и Тригодишното да ти отваря очите, да гледа в тях и да ти дърпа слушалките, докато се опитваш да си починеш, нямат тази сила да те разсмеят и успокоят, както Той го прави.

Много харесвам това изпълнение на тази песен. Величествено. Като бебето, за което пеят.

Много ми харесва всеки един въпрос в песента. Не знам дали Мария е съзнавала в пълнота какво се случва, но е била внимателна за всяка дума и случка и ги е пазила в сърцето си. И с всеки изминал ден предизвикателството, което е приела от Бог, е ставало все по-ясно и е отеквало в нея.

Когато Бог ѝ е казал, че ще зачене дете и то ще бъде Спасителят, Когото всички очакват, дали е осъзнавала, че тя ще държи Създателят на всичко и всички в ръцете си?

Когато го е приспивала, дали е осъзнавала, че нейното бебенце предвожда ангели?

Когато го е целувала, дали е осъзнавала, че целува Бога? Творецът ѝ?

Когато Го е гушкала и го е люляла под звездите, дали е осъзнавала, че детето ѝ е Великият Аз Съм?

Не знам. Но се замислих – ние, които приемаме Христос, ние, които Го обичаме и Му се покланяме, осъзнаваме ли, че Великият Аз Съм живее в сърцата ни?

Честито Рождество Христово, мили хора! Пожелавам си/ни всеки ден да осъзнаваме това, което направи Исус, оставяйки славата и величието Си, да дойде на земята като бебе и да понесе цялата болка, унижение и смърт.

Единствено и само, за да има нас. Да живее с нас. С цялата нежност и любов, на които е способен.