Една от идеите на Бог, когато е създавал живота и хората в него, е да се радваме на това, което е създал за нас. И аз не познавам човек, който да не се възхищава на всичко онова, което ни заобикаля. Като се започне свежата зелена трева, когато дойде пролетта и нейния омайващ аромат. Мине се през елегантния мирис на люляка и липата и всяко едно цветче и билка. След това си представете приятния пролетен вятър, който носи топлината, която ни е липсвала през студената зима. А какво да кажа за песента на птиците, които (безсрамно) рано започват да пеят и извикват онази “глуповата” усмивка на лицето ви, с която се разхождате сутрин рано покрай реката и пеете заедно с тях.
Усещате ли вече топлите слънчеви лъчи, които галят кожата ви, а вечерта, сгушени в топло одеяло, се наслаждавате на чистото небе и ярките звезди.
Лятото се втурваме в прегръдките на топлото море, копнеейки да усетим Божията прегръдка, а есента се наслаждаваме на шарения килим от оранжевите и жълти листа, загърнати в уютните си пуловери.
И това е само за природата. А какво да кажем за любовта на хората, с които сме обкръжени? Как ни подкрепят във всеки момент от пътуването ни през този свят? Как се радват с нашите радости и тъжат с нашите болки. Невероятно е, нали? Подават ни ръка, когато сме паднали или се смеем до степен болки в корема(понякога за абсолютно нищо). Или за моментите, в които просто седим един до друг и това е повече от достатъчно…
И благодаря на Бог за всички тези моменти. За всичко това, което ни заобикаля и изпълва с копнеж за нещо, което не можем да намерим тук. За някой, който не може да запълни онази празнина в душата ви, въпреки всичката си обич. Защото този някой е именно Той – Творецът не само вселената, но и Творецът на душата ни.
За това, радвайте се на най-малките неща, които ви заобикалят, защото те са поставени там с цел – да намерите Своя Творец ☺️
Рошландия 