… изведнъж рязко ми залипсва ароматът на люляк … и на свежест … и на пролет … и на вечност …

… липсва ми да гледам небето Ти и да разглеждам звездите Ти … липсва ми да усещам аромата Ти, докато се загръщам с топлата си жилетка и потръпвам от прокрадналия се хладен ветрец …

… липсва ми да слушам шума на вълните Ти … да наблюдавам как изящно водата докосва пясъка и нежно се отдръпва … да усещам мириса на морето Ти … пясъка Ти между пръстите на краката ми … и се сещам за обещанието Ти към Авраам … към Давид … за невероятната Ти милост и верност …

… липсва ми да видя как истинското зелено на току-що порасналата трева страхотно много си отива на чистото небе … или на онова, тъмносиньото, намусеното … обичам Твоите комбинации …

… благодарна съм, че Те има … че Те имам …

Leave a comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.