Имало ли е момент от живота ви, в който да се изложите много яко и да се чувствате брутално тъпо? Разбира се, че е имало. Всички сме хора и правим страшни глупости. Къде от умора, къде от незнание, къде от чиста и откровена глупост. Обаче, по-важното е как стоите, докато сте долу, и как се държите, докато ставате. Благост и милост ли оставяте след себе си или злоба и непростителност?
Докато лекувате душата си, ви предлагам един много елегантен прочит на тази песен – Graves into gardens.
Само Един може да превърне тъжния гаден гроб в красива ароматна градина.
Само Един може да превърне плача в радост.
Само пред Един мога да покажа слобостта си, без да усещам, че се излагам брутално.
Само Един може да премахне срама и вината.
Само Един може да излекува душата ти.
Само един може да вижда слабостите и провалите ти и въпреки тях да те нарича Свой приятел.
Няма, няма, няма начин, място и обстоятелство, в които твоят и моят провал да са по-големи от Божията милост и доброта.
Дори и Тригодишното да ти отваря очите, да гледа в тях и да ти дърпа слушалките, докато се опитваш да си починеш, нямат тази сила да те разсмеят и успокоят, както Той го прави.
Рошландия 