Опитвам се отново и отново да осмисля днешния ден.

Битката в душата на Христос. Казваше: “Татко, ако може да ме отмине тази чаша, но не Моята, а Твоята воля да бъде.”, въпреки че знаеше, че дори и Бог Отец да Му беше казал, че отменят тази операция, Исус пак щеше да направи всичко това, защото знаеше, че си заслужава да ме умре за мен.

Страданието, през което минаваше святото Му естество. Трябваше да поеме товара на всяко едно престъпление върху Себе Си. Всяка една лъжа. Всяко едно одумване. Всяко едно прелюбодейство. Всяко едно убийство. Всяко едно забравяне на Бог и обръщане на гръб към протегнатата Му ръка.

И въпреки това, Той знаеше, че си заслужава да умре за мен.

Смъртта. Бавна, жестока, задушаваща смърт. Заради мен. За да не съм аз там на кръста.

Небето чакаше в готовност да скочи и да се бие за Своя цар.

Мимолетната радост на сатана.

Съкрушаващата мъка на Отца.

Възкресението.

Радостта.

Изумлението.

Вълнението…

Оставам безмълвна пред величието зад цялото това спасение и се опитвам отново и отново да осмисля как Божият Син поиска, дойде и умря за мен… За мен…

Умря и възкръсна за мен, за да не се налага аз да умирам и да страдам вечно.

Велик Бог!

Все някога са ви задавали въпроса: “Ако утре ти е последният ден, какво щеше да правиш?”

Всеки отговаря различно. “Ще засадя дърво, ще купонясвам нонстоп, ще ям пържоли с понички, завити в шунка, ще се напия, ще плувам в океана с делфини, ще прекарам времето със семейството си… е, баш на мене ли се падна… ще… ще… ще…”. Всеки с неговите си желания. И всеки ще е прав за себе си.

Някои ще се забавляват. Други ще скърбят. Трети ще наредят собствеността си за тези след себе си.

Обаче, знаете ли какво направи Исус Христос?

Изми краката на дванайсетте си ученици.

…

Трудно ми е да си представя какви смирение и любов са необходими, за направиш подобно нещо.

Творецът на всичко видимо и невидимо. Всемогъщият. Великият Аз Съм. Този, на Когото се покоряват ветровете. Този, Който казва на слънцето кога да изгрее и на луната кога да излезе. Този, Който назовава звездите по име и може да преброи всеки косъм на главата ти. Този, Който простира небето като плащ и се грижи за всяко едно цвете да израсне в цялата си красота.

Той избра да се смири и да им измие краката. Прашни, мръсни, миризливи. На хора, пълни с грехове. Лъжци. Предатели. Прелюбодейци. Убийци. На мен.

Това направи Исус днес – показа отново Своята любов към нас, знаейки, че нашата любов към Него е супер ненадеждна. Щеше да позволи на следващия ден да Го бичуват, да Му се подиграват, да Го мъчат, да Го пребият, да Го приковат на кръст само и само ние да имаме възможността да бъдем във вечността с Него.

Ако утре е последният ден от твоя живот, как ще го изживееш?

Усещам пак ароматът Ти свеж

Вдъхвам от Тебе

И отново съм жив…

Прочетох някъде “Бъди причината някой да повярва днес в Божията добрина”.

То е много хубаво това, обаче… как ставаш причина някой да повярва в добрината на Бог, когато ти самия (който си жив, благодарение на нея, бтв) не искаш да направиш следващата крачка и да я покажеш тази добрина точно в момента, защото ти е писнало?

И точно днес ли, пък, аз да съм причина за това?

Защо аз?

До кога?

Когато питаха Исус до колкото пъти човек да прощава на брат си и Му подадоха готовия отговор “до 7 ли” с надеждата да е до 7, за да може после да издевателства над него, Исус ги изненада.

Той има съвсем друга представа за прошката (и слава Богу!). Исус им каза да прощават до 70 пъти по 7 на ден.

Човееееек… Подиграва ли с нас Божият Син? Да прощавам по 500 пъти на ден… Че откъде толкова много спокойствие, добрина, любов в мен? Откъде? Усещам как ме напада истерията.

Не мога. Да не говорим, че има моменти, в които дори не искам.

Слава Богу, че няма да прощавам с моята прошка. Нито ще показвам моята добрина, а Божията.

Защото, който се нарича с Божието име – християнин – и Божият Дух живее в него, ще може да прощава с Божията прошка и ще може показва Божията добрина. Защото не взима от своите си запаси на добрина и любов, а от Божиите, които са неизмерими.

Защото така направи Исус. Прости хиляди пъти по хиляди, като взе всяка една моя грешка и я прикова със Себе Си на кръста. И ми даде уверението, че, докато съм с Него, Той ще е с мен. Дори и да не съм с Него, Той пак обича до край и ме търси и чака да се върна у дома…

Бъди причината някой да повярва днес в Божията добрина.

Представете си най-красивия дворец. Целият в бяло. Някъде проблясва бледо перлено-розово, но, някак си, виждате слънчево-жълто, което навява топли усещания. Вместо врати има красиви завеси, които се полюшват от вятъра и създават усещане за вечност. Цветовете на залязващото слънце играят по сапфирените колони на двореца, а ароматът, който се усеща навсякъде, не е само на морето, което се вижда в далечината, а се усеща като ароматът на живот.

Сега си представете тронната зала. Залата, в която Царят приема своите съветници и гости. Залата, в която се взимат важните решения. Понякога се чува глъч. Понякога е тихо. А понякога тишината се разбива от заразителния смях на Царя. До трона на Царя стои още един трон. Отдясно. Вашият трон. Защото сте Негово дете. И всеки ден, всеки момент вие виждате лицето Му. Гледате дълбоко в очите Му. Виждате решителност в тях. Творчество. Заинтересованост. Грижа. Строгост. Но, когато погледът Му попадне върху вас, виждате, чувствате, потъвате в Неговата милост и любов, които струят от Него към вас.

А, когато вие се огледате в Неговите очи, виждате свободно босоного хлапе, което тича по поляната и се състезава с Принца на Мира (както е известен в Царството).

Бихте могли и да Го надбягате, ако не се заливахте всеки път от смях, в момента, в който Той “се спъваше”, падаше и издаваше звуци на ранен муслон. Първите два-три пъти се хващахте и истерично тичахте напред-назад, викайки: “помощ, 112, 911, обоже, охисусеизвинявай, ами, сега, помощ, Исус падна…” и стигайки до Него да Го видите как се смее с глас. Мдааа… Бихте могли и да Го надбягате. Ако не припадахте от смях в тревата до Него.

Друг път ви учеше да яздите кон. Вие си спомняте смътно, че някога, когато там отдавна яздехте един кон, обаче толкова ви беше страх да не паднете… Но сега не беше така. И сега не се налагаше някой да държи коня. Просто яздехте един до друг в горичката покрай реката и си говорехте.

Какво си говорихте ли?

Погледнете в душата си и ще видите целия разговор. Ще видите колко сте ценен за Него. Колко Ви обича и чака да прекарвате деня си с Него. Как копнее да се обърнете първо към Него за помощ. Как желае, като отворите очите си, да потърсите първо Него. Как жадува да заглуши огъня, който бушува вътре във вас с утехата, с която само Той може да утеши. Да ви развесели с песни и да ви покани на танц. (Представяте ли си да танцувате с Царя на всички царе? Велико е!)

И всичко това, защото сте Божието дете. Избрано. Обичано. Пазено. Онова, за което са се водили войни. Онова, за което са спечелени войни.

Онова, за което е мечтано преди създаването на света.

От кога не си си бил у дома, в двореца… при Царя?

Какви са вашите пожелания към хората, които имат рожден ден? Аз винаги се старая моите пожеланията да са лични. И да са свързани с човека. Защото думите творят. И искам да сътворя нещо хубаво в душата на рожденика. И това пожелание да даде много добър плод.

А какви са пожеланията ви към хората, които сега встъпват в свещен съюз с любимия си човек?

Когато някой се омъжва, винаги пожелавам на тези мили хора да показват милост един към друг. Знаете как е – нов човек до теб, нов дом, нови навици да се създадат, плюс трупащото се ежедневие. Всичко това в даден момент на умора може да те накара да избухнеш срещу най-милото ти.

Покажи милост. Милостта е както водата за пожара. Иска малко време, но дава повече ефект от бурята, която и ти можеш да отприщиш в момент на гняв.

Покажи милост.

А към падналия?

Покажи милост. С думи. С действия. С присъствие.

Милостта не е слабост. Милостта е сила. Милостта не е за слабаци. Милостта е уважение към другия. Милостта е любов. Исус е милостив. Докато беше на земята като човек, не спираше да показва Своята любов именно чрез милостта Си. Колко много хора се спасиха и продължават да се спасяват точно поради тази милост.

Съпрузи, уважавайте половинките си, като им показвате милост дори и когато са уморени и в лошо настроение.

Деца, уважавайте родителите си дори и когато не ги разбирате и им се ядосвате и им покажете милост. Не забравяйте, че този, който уважава родителите си, ще живее добре на земята. А и те може и да не са най-доброто, което вие искате, но са най-доброто, което някога ще искате да имате. И ще са прибежището, което ще търсите в момент на слабост.

Бъдете като Христос. Показвайте милост. И ще сте добре.

Не задържайте за себе си милостта.

Бъдете милостиви.

Денят, в който Бог влезе в битка за моята душа.

Понесе предателството на приятели, защото знаеше, че аз няма да издържа тази болка.

Понесе отричането от Него от най-близките Му, защото знаеше, че аз няма да понеса това отхвърляне и ще ми се пръсне сърцето от болка.

Понесе побоя, защото знаеше, че аз няма да го издържа.

Позволи да Го приковат с огромните ръждясали пирони, защото знаеше, че аз няма да издържа тази болка.

Отиде до дълбините на ада, за да не може аз да стигна до там. Защото знаеше, че няма да мога да излезна.

Защото Той е обещал, че ще е с мен. И в най-тъмните ми часове ще ме търси и няма да се откаже, докато не ме намери.

И, когато ме намери, няма да ме пусне.

Защото Той толкова ме обича, че даде живота Си за мен.

Не знам дали си спомняте за малката мъничка принцеса, която имала най-чудната рошава черна коса и най-сладкия гърлен смях, която имала за приятелка една мъничка фея, чийто смях бил като на звънче.

Не знам дали си спомняте също и техните приключения, татко Фею и замечтаното слънце, което се подпирало на лъчите си, за да гледа и да се смее на шегите на двете принцеси, но идвам да ви кажа, че и двете пораснали и станали най-красивите момичета в техните царства. Разбира се, двете все още са приятелки и правят същите палави и невинни пакости като да превръщат зеленчуците в шоколадови тортички или да имитират как хърка татко Фею и да се заливат от смях.

Принцесата с най-чудната черна къдрава коса се превърнала в най-състрадателната и добра девойка в цялото царство. Помагала на всеки, който изпаднел в беда. Повдигала духа на всеки страдащ с добра дума, закачка и тихо присъствие.

Била по-готина дори от майка си – кралицата. А кралицата била съчетание от красота, доброта и некъдрава коса. Но двете били добри прителки и понякога си сменяли роклите. Малката принцеса с най-чудната черна къдрава коса понякога вземала короната на кралицата и се разхождала из двореца, а майка и стояла отстрани и се радвала. На моменти и тихичко се кискала. Но, определено, била много горда от своето малко момиче.

В полумрака на стаята тя танцуваше своя танц…

Когато Бог създаде човека, вдъхна в него от Своя дъх и човекът стана жива душа.

Чудо е, че можем да дишаме, без да правим някакво волево усилие.

Замислили сте за какво използваме дъха си? Дали да насърчим някой или да го сринем със земята?

Дали да се оплакваме или да изкажем благодарност?

В Библията се казва: “Всичко, което диша, нека хвали Господа…” и веднага ни насърчава: “Хвалете Господа!”

Защото това е добро. Защото благодарността те изстрелва в друго измерение. Дори и да се не си добре в момента и да ти се струва, че около теб всичко се срутва. Защото отместваш погледа от себе си и своята недостатъчност и се вглеждаш в Създателя си. В онзи, който само с дума сътвори всичко, което ни заобикаля и на което се възхищаваме.

Защото хвалението на Бог е да върнем като дар дарът, който Той ни е дал. Луи Гиглио го е казал по-добре: “Worship is when we give God His breath back.”

И аз не искам да прекарам и един ден, без да издигна ръце в поклонение и благодарност към Бог.