Приказка

Когато веднъж си живял в приказка, макар и за малко, как се връщаш в реалния свят?

Какво е реалният свят?

А приказка?

Ами, ако приказката е реалният свят?

Много, много обичам “Нарния”. Страхотен преобраз на света, в който живеем и животът, който ни очаква.

Днес слушах едно изпълнение на Искрен Тончев Искрата на пиано в дома на родителите му. Много нежно и дълбоко изпълнение. Звучеше минорно, но в никакъв случай тъжно и се замислих. Музиката, която аз слушам, често е в тази тоналност, и въпреки че някои я наричат “сълзлива” или “да си режеш вените”, всъщност, носи толкова радост и надежда, и спокойствие.

Същото беше и с това изпълнение. Все едно си в приказка. В някаква дълбока гора, в която не те е страх да ходиш. Усещаш хладината ѝ, но се чувстваш защитен от проникващите през клоните лъчи на слънцето. А хладината ѝ не е толкова хладина, колкото свежест. Тъмнозелените отблясъци от дърветата внасяха уют, а падналите и пожълтели листа носеха топлина.

И усещаш, знаеш, че не си изгубен, а намерен. И вървиш към сърцевината на това вълшебство. И забързваш своя ход, за да стигнеш по-скоро там. Излизаш от гората и се озоваваш пред най-кристалното езеро евър, над което се извисява величествена планина, която те примамва да я изкачиш, за да видиш света от високо и да се почувстваш цар на света.

Но няма нужда. Ти вече си стигнал крайната си точка и си там, където винаги си искал.

При Трона.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.