Много харесвам това изпълнение на тази песен. Величествено. Като бебето, за което пеят.
Много ми харесва всеки един въпрос в песента. Не знам дали Мария е съзнавала в пълнота какво се случва, но е била внимателна за всяка дума и случка и ги е пазила в сърцето си. И с всеки изминал ден предизвикателството, което е приела от Бог, е ставало все по-ясно и е отеквало в нея.
Когато Бог ѝ е казал, че ще зачене дете и то ще бъде Спасителят, Когото всички очакват, дали е осъзнавала, че тя ще държи Създателят на всичко и всички в ръцете си?
Когато го е приспивала, дали е осъзнавала, че нейното бебенце предвожда ангели?
Когато го е целувала, дали е осъзнавала, че целува Бога? Творецът ѝ?
Когато Го е гушкала и го е люляла под звездите, дали е осъзнавала, че детето ѝ е Великият Аз Съм?
Не знам. Но се замислих – ние, които приемаме Христос, ние, които Го обичаме и Му се покланяме, осъзнаваме ли, че Великият Аз Съм живее в сърцата ни?
Честито Рождество Христово, мили хора! Пожелавам си/ни всеки ден да осъзнаваме това, което направи Исус, оставяйки славата и величието Си, да дойде на земята като бебе и да понесе цялата болка, унижение и смърт.
Единствено и само, за да има нас. Да живее с нас. С цялата нежност и любов, на които е способен.