За едно нещо не мога да се съглася с ген. Мутафчийски. “Не е време за празнуване”, казва той. Напротив. Точно сега е времето за празнуване. Точно сега е повече от всякога времето за празнуване възкресението на Христос. Точно сега е времето да се смири човешката душа и да погледне към, прикования на кръста, Исус. Към Този, който не пожали Себе Си, за да можем сега безгрижно да си стоим по домовете и да се наслаждаваме на присъствието на любимите си, като сме в постоянна онлайн връзка с приятелите и родителите си(или поне тези, които ги имат… другите се радваме, че са на по-доброто място). Точно сега е времето, когато празникът не бива да бъде пренебрегван заради забързано ежедневие и егоистични желания. Сега. Всеки ден. Живеем живот, който ни е подарен. Всеки един дъх ни е подарен. И аз няма да се скрия и да не празнувам. Ще спазвам наредбите, но няма да спра да празнувам живота, който струваше кръвта на Христос.
Разбирам идеално какво има предвид генералът, но трябва ясно да се каже – Сега е време за празник. Без значение дали е вирус, дали е грип, дали е чума. Всяка една човешка душа има нужда от своята вяра и своята надежда и тя може да бъде намерена само в живия и добър Бог.

♥️
LikeLike
❤️❤️❤️
LikeLike